ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ
на
„НАРОДЕН ФРОНТ“
Уважаеми сънародници, братя и сестри,
Ние, гражданите на Република България създадохме тази организация от будни граждански организации и лица за да се борим и да докажем, че гражданското общество и българският народ са живи.
Родината ни е в опасност! Ние сме на прага на поредна национална катастрофа. Последните години политическите партии доказаха, че не могат да се справят с предизвикателствата на времето. Нестабилност, отчуждение и омраза на цари в нашата държава. Милиони български граждани напуснаха страната в търсене на по-добър живот - без страх, без корупция и мизерия.
Поредицата от избори с всички по-ниска избирателна активност и произтичащата от тази нищожна представителност на управляващите, възпроизвеждането на едни и същи властимащи, независимо от скандалите и откритите зависимости от чужди сили поставят остро на дневен ред смяната на модела в защита на националните интереси.
В изпълнение на своя граждански дълг към Родината и народа ние декларираме следните свои цели:
- УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРОДНА ВЛАСТ
България преживява съдбоносни дни. Съдбата на Родината ни днес зависи изцяло от народа. Първостепенна задача е разгръщането на всенародната борба за установяване на власт на народа , която да създаде условия за икономическо, социално и политическо развитие на страната като свободна и независима държава;
- НЕ НА ВОЙНАТА! БЪЛГАРИЯ ЗОНА НА МИРА!
Превръщане на България в Зона на мира . Като първа стъпка да се прекрати членството ни във военния блок на НАТО. Неучастие във всякакви военни блокове. Страната ни официално да се обърне към петте държави, постоянни държави на Съвета за сигурност на ООН, към Генералната асамблея на ООН, към съседните страни на България, към ЕС и други страни с предложение да й бъде признат статут на ЗОНА НА МИРА.
На територията на страната не могат да бъдат разполагани чужди военни бази, центрове и съоръжения. Страната ни се задължава да не бъде източник на агресивни действия и заплахи за света. Съответно спрямо България никой да не извършва агресия от каквото и да е естество.
България да се превърне в източник за мирни инициативи и място за провеждане на преговори във връзка с разрешаване на различни конфликти, асамблеи и събития за мир.
- НЕ НА ДИКТАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ !
Възстановяване на върховенството на националното законодателство над всяко чуждо.
Европейкият съюз трябваше да представлява съюз на суверенни държави, а не федерален съюз от брюкселски провинции, в които европейската анонимна и неизбрана бюрокрация налага колониален политически инженеринг, мотивиран финансово и платен от световното задкулисие.
Свобода на България за участие в различни икономически организации по целия свят.
- НЕ НА ЕВРОЗОНАТА, НЕ НА ПРИЕМАНЕТО НА ЧУЖДА ВАЛУТА!
Bлизaнeтo нa Бългapия в Eвpoзoнaтa би oзнaчaвaлo нeвъзмoжнocт дa пpoвeждa coбcтвeнa паpичнa пoлитиĸa, cъoбpaзeнa c нyждитe нa иĸoнoмиĸaта и би oгpaничилo собствената й фиcĸaлнa пoлитиĸa .
В eвpoзoнaтa пapичнaтa пoлитиĸa и лиxвeнитe пpoцeнти ce oпpeдeлят ocнoвнo oт иĸoнoмичecĸaтa cитyaция в нaй-гoлeмитe иĸoнoмиĸи, ĸъдeтo ce гeнepиpa пo-гoлямaтa чacт oт бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт в Eвpoпeйcĸия cъюз. Moнeтapнaтa пoлитиĸa зa цялaтa eвpoзoнa e aбcoлютнo вредна зa иĸoнoмичecĸoтo paзвитиe нa мaлĸи иĸoнoмиĸи ĸaтo Бългapия.
Toвa зa нас oзнaчaвa пocтoяннo пo-бaвнo иĸoнoмичecĸo paзвитиe и oбpичa Бългapия дa ocтaнe зaвинaги в иĸoнoмичecĸaтa пepифepия нa Eвpoпeйcĸия cъюз.
Tя щe ocтaнe пaзap и изтoчниĸ нa eвтинa paбoтнa ръĸa и cуpoвиннa бaзa.
- ИЗЛИЗАНЕ ОТ КОЛОНИАЛНИЯ ВАЛУТЕН БОРД!
Излизането от колониалния валутен борд ще освободи валутния резерв. И вместо тези средства да потънат в бездънните джобове на Европейската банка с освободените средства България може да осъществи цялостна реиндустриализация на икономиката в резултат на което от последно място на най-бедните държави в Европа да станем развита европейска държава.
Вместо отпусканите под заробващи условия траншове от Европейския съюз ние разполагаме с достатъчно собствени средства за възродим Родината си.
- НЕ НА ГЕНОЦИДА НА СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ!
Подготвяното Пандемично споразумение поставя всяка подписала го държава в пълна зависимост от решенията на Световната здравна организация, която е неправителствена организация, контролирана от фармацевтичната индустрия, както по отношение на използваните ваксини и лекарствата, така и на прилаганите мерки. На практика България губи изцяло своя суверенитет в полза на корпоративните интереси, движещи тази псевдоздравна организация.
- НЕ НА ДЖЕНДЪР ИДЕОЛОГИЯТА!
Насилствено налаганата ни джендър идеология и Стратегията за детето, прикрити под благовидните думи за защита на правата на жените и децата унищожава националната ни идентичност, осакатява физически, духовно и морално народа ни, потъпква вярата ни. Пораженията, които нанасят новите предмети в образователната ни система, имат дългосрочно пагубно въздействие върху децата ни. Бъдещето на България е в опасност.
- БЪЛГАРИЯ – СВЕТОВНО КУЛТУРНО И ДУХОВНО СРЕДИЩЕ!
Да съхраним българския дух и традиции, да опазим източноправославната си вяра, да продължим българския род е главна задача за всеки истински българин. Загубата на национална идентичност, подмяната на историята и заличаването на историческата памет са основната заплаха водеща до изчезването ни като нация.
- ДА ВЪРНЕМ ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!
Като съзнаваме своята отговорност към Родината и българския народ и в изпълнение на своя граждански дълг с единствената задача да спасим държавата си от поредна национална катастрофа и да я върнем на българския народ заставаме твърдо зад създаването на силна, солидарна и социална държава, активен участник и ръководител на цялостния социално-икономически и политически живот.
НАРОДНИЯТ ФРОНТ трябва да обедини всички родолюбиви българи и организациите, които милеят и са готови да се борят за България и бъдещето на децата ни.
НАРОДНИЯТ ФРОНТ трябва смело и решително да застане началото на борбата и да излезе открито със своите имена.
НАРОДНИЯТ ФРОНТ призовава народа на смела борба. НАРОДНИЯТ ФРОНТ е единствената сила, която може и трябва със смели, незабавни и решителни действия да спаси страната.
Само едно правителство на НАРОДНИЯТ ФРОНТ ще осигури условия на една истинска народна демократична власт.
На незабавни и смели повсеместни действия, на решителна борба за извоюването на свободна, независима и справедлива България!
17.06.2024 г. Национален съвет на НАРОДНИЯ ФРОНТ
Декларация – призив
за отмяна на „Закона за обявяване на комунистически режим в България за престъпен“
Тази година се навършват 35 години от датата 10 ноември 1989 г. Измина достатъчно време, което дава възможност за равносметка. Но и за сравнение на текущия период на „т.нар. демокрация и пазарна икономика“ с предходната епоха на 45 години социализъм. Ала също и за съпоставка от първата половина на ХХ век до 9.09.1944 г. - ера на жестоки десетилетия на войни, национални катастрофи, въстания и установяване на терористични режими.
Ще припомним, че 10 ноември 1989 г. т.нар. „промяна“ бе посрещната с масов ентусиазъм от най-широките кръгове на българския народ. Макар че този ентусиазъм при всички професионални групи, социални слоеве и класи е породен от нееднакви мотиви. При една, целево най-многобройна и разнообразна по своя състав група, съществува надеждата, че ще бъдат преодолени натрупалите се през годините бюрократически изкривявания. И ще се върне към обновен социализъм. Сред другата, също многобройна, съществуват наивни илюзии относно „розово“ капиталистическо бъдеще за България, изхождащи от лекарствените средства, представени за страните на Запада.
Имаше и разнообразни други – някои се надяват да се върнат, нещо, което техните бащи и дядовци са притежавали. Имаше и такова, което усетиха, че нещо се „разбърква“, решиха в „мътна вода риба да ловят“. По-просто е казано, да отмъкнат каквото може от онова „общото“... Следва да кажа, че почти нищо, за което първите две групи мислеха и мечтаеха не се сбъдват. Докато за последните две групи много от желаното се случи.
В цялата тази поредица от събития, пълни с мечти, надежди, илюзии, ала и умножаващите се разочарования, се осъществи важно събитие. То някак неусетно, но стана бразда, която беляза началото на новия период в това време на промяна. На 26 април 2000 г. XXXVIII народно събрание прие «Закон за обявяване на комунистически режим в България за престъпен». /по-нататък ще бъде споменаван като „Закона“/.
Тук ще припомним, че горният „Закон“ се състои от 4-ри члена. Първият член обявява, че БКП е „дошла на власт с използване на външна сила, обявила война на България, /и/ води страната до национална катастрофа“. Във втори член се изстрелват десет обвинения към ръководството на БКП и шест срещу установената социалистическа власт. В частността на БКП и социалистическата власт са заклеймявани, че са отговорни за „унищожаване на останалите ценности на европейската цивилизация“, за „морален и икономически упадък на държавата“, за нарушаване на човешките права и свободи, за подчиняване на интересите на страната на чужда практическа държава- СССР „до степен на загуба на държавен суверенитет“. Член трети обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а член четвърти обявява всички действия, извършени с цел съпротивление и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“. Интересен е фактът, че е обявено, че „Законът“ няма правни последици.
Днес, 35 години от промяната и 24 от последните години след приемането на „Закона“ на базата на натрупания опит може да бъде постигната достоверна оценка на базата на последния период - 9.09.1944 г. , следващ до 10.11.1989 г. и след това:
- „Законът“ отрича труда и живота на най-малко две поколения трудови българи – Същите тези, превърнали селска и мизерстваща България в средноразвито индустриално-аграрно общество, което заема 26-то място по стандарта на живота в света според статистиката на ООН. По тази тази статистика днес страната не е на 73 място. Тук няма да споменаваме социално-демографската катастрофа, в резултат на която от 9 милиона през 1990 г. България достигна 6 млн. днес, със затихваща раждаемост и увеличаваща се смъртност. Реално съществува заплахата от това до няколко десетилетия Родината нито да изчезне по демографски причини;
- „Законът“ се явява пример за некадърност на управляващата през по-голямата част от времето след 10 ноември 1989 г. политическа десница. Но също и демонстрация на провала на различни по своя характер политически сили – десни, центристки и дори леви, текущ неолиберален модел на международната и вътрешна политика на нашата държава. В резултат както на този модел, така и на проявената управленска неможещ Отечеството нито съществува в условията на ограничен и всички по-ограничаван суверенитет. При което това се произвежда с архаизирана икономика, западно образование, геноцидна здравна система и вулгаризирана култура. Това става в условията на насаждане отвън ценности. Последните нямат нищо общо нито с останалите български, нито с общочовешките ценности и морален код;
- „Законът“ с унижаващите неправомерни твърдения за престъпленията на социализма послужи като димна завеса за грабежа и разпиляването на общонародното богатство. По своята същност това означаваше отричане на ценността на създаденото производство и всякакъв друг активи. Така се отваря напълно шлюза и законно се укрепи вече стартиралия процес на кражби и разрушаване на създадената от трудовите хора на България материална база, която беше гаранция за оптимистично бъдеще на Отечеството ни през XXI век;
- „Законът“ представлява опит за неофашизоиден реванш – Прохитлеристкия и фашизоиден режим в България в първата половина на 40-те години на ХХ век обяви война на две от основните антифашистки сили – САЩ и Великобритания. Той служи като верен стражар на нацистката Германия на Балканите, като по този начин освободи 10 германски дивизии, за да бъдат изпратени на Източния фронт. Така предизвиквате към себе си „обратен огън“ – влизането на Червената армия в България и падането си от власт. Но влизането на СССР в България изиграва спасителната роля за нашата Татковина предвид надвисналата опасност от възможна окупация на Родината ни от турски войски, за което настояваше Великобритания. А също така и при подписването на мирния договор в Париж през 1947 г., когато по налагането на съветския представител искането на Гърция южната ни граница да бъде преместена на 30 км от Пловдив и 90 км от София, не беше прието. Ето защо даденият „Закон“ определено представлява опит за неофашизоиден реванш с късна дата чрез фалшификация на историческата истина;
- „Законът“ представлява удар по човешките права – въпреки твърденията, че „Законът“ няма правни последици, той е превърнат в юридическа база за нанасяне на ударите по човешките права и за унижаване на различни категории български граждани. Например, тези работили и отдали сили за укрепване на сигурността на Родината ни. Последствията, освен унижението на толяма група професионалисти, са срив по отношение на авторитета на системата за национална сигурност и значителен скок в престъпността;
- И накрая трябва да отбележим най-важното, че „Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“ стартира „Студенската гражданска война в България . С кървавия разстрел на Войнишко въстание през 1918 г. в Родината ни е началната „Гореща гражданска война“. Тя с една колебателна динамика продължава до края на 50-те години на ХХ век. Тогава бяха загасени последните пламъчета на този конфликт. Но със „Закона“ на практика се раздухаха все още тлеещи въгленчета, които днес откриват потенциал за огромен пожар, който може да изпепели нашето Отечество.
Ето защо излизаме с тази декларация-призив за отмяна на заблуждаващи, унизителен, унищожителен и разделящ българския народ на враждуващи групи „Закон“, като условие за начало на процес за ново възраждане на милата ни Татковина.
Сдружение „Народен фронт“
Дружество за защита правата на човека-България
Сдружение „Справедлива България“
Антифашистки форум – България
George Dimitrov
and
THE POPULAR FRONTS
Георги Димитров (1882-1949) е виден български политик и комунистически лидер, който играе значителна роля в международното комунистическо движение през първата половина на 20-ти век. Едно от най-важните му постижения е създадено и укрепването на концепцията за народните фронтове.
Контекст и Идеология
Народни фронтове са коалиции, съставени от различни леви и демократични сили, обединени срещу заплахата от фашизма и крайната десница. Идеята е да се създадат широки алианси, които да използват комунисти, социалисти, либерали и други прогресивни сили, за да се противопоставят на нацистите и фашистите, които набират силата в Европа през 1930-те години.
Ролята на Георги Димитров
Георги Димитров играе ключова роля в популяризирането и реализирането на концепцията за народните фронтове. Неговото участие в Лайпцигския процес (1933) и последната му дейност като генерален секретар на Коминтерна (Комунистическия интернационал) са от решаващо значение.
- Лайпцигският процес : Димитров става световно известен след като е обвинен в подпалването на Райхстага в Германия през 1933 г. Той използва този процес, за да разобличи фашистите и да защити комунистическата кауза. Димитров успява да се защити с голямо умение, като насочва процеса в платформата за осъждаване на нацисткия режим.
- Коминтернът : След Лайпцигския процес, Димитров става генерален секретар на Коминтерна (1935-1943). По негово ръководство, Коминтернът възприема нова стратегия, известна като "Народен фронт". Тази стратегия призовава за създаване на широки коалиции срещу фашизма, включващи не само комунисти, но и други леви и демократични сили.
Народни фронтове в действие
Народните фронтове играят важна роля в политическия живот на няколко европейски страни през 1930-те години:
-
Франция: Народният фронт на Леон Блум
Френският Народен фронт е един от най-известните и успешни примери за тази политическа стратегия. Създаден през 1935 г., той обединява комунистите, социалистите и радикалните социалисти. През 1936 г. Народният фронт печели парламентарните избори, като Леон Блум става министър-председател. Основните постижения на френския Народен фронт включват:
- Социални реформи : Въвеждането на 40-часова работна седмица и платен годишен отпуск, което осигурява условия за труд за работниците.
- Икономически мерки : Стимулиране на икономиката чрез национализация на ключовите индустрии и увеличаване на държавните разходи.
- Политически стабилитет : Народният фронт успява да натисне напрежението между вашите социални групи и да укрепи демократичните държави във Франция.
-
Испания: Народният фронт и Гражданската война
В Испания Народният фронт печели изборите през февруари 1936 г. Коалицията включва социалисти, комунисти, републиканци и други леви сили. Макар че Народният фронт не успява да предотврати Гражданската война (1936-1939), неговото управление има няколко важни аспекта:
- Политическа мобилизация : Народният фронт мобилизира широки слоеве от населението срещу фашизма, като включва както градските работници, така и селските бедни.
- Социални реформи : Въпреки трудностите, Народният фронт се опитва да проведе аграрни реформи и да подобри социалните условия на работниците и селяните.
- Международна солидарност : Испанският Народен фронт подкрепя от международните левици, включително от бригади доброволци, които идват от целия свят, за да се борят срещу фашистите.
Чехословакия: Обединението срещу заплахата
В Чехословакия , Народният фронт се формира в контекста на нарастващата плаха от нацистка Германия. Макар че Чехословакия е по-късно принудена да се предаде на Хитлер след Мюнхенското споразумение (1938), Народният фронт играе важна роля в обединението на различни политически сили в страната:
- Политическа консолидация : Народният фронт помага за укрепване на демократичните държави и съпротивителните сили в страната.
- Антифашистка мобилизация : Организирането на съпротивата срещу нацистката окупация, което включва както политически, така и военни действия.
Гърция: Народният фронт и антифашистката съпротива
В Гърция , Народният фронт играе ключова роля в организирането на съпротивата срещу нацистката окупация по време на Втората световна война. Едно от най-известните движения е ЕАМ (Национално-освободително движение), което включва комунисти, социалисти и други антифашистки сили:
- Военна съпротива : Народният фронт организира партизанска война срещу окупираните сили, като играе важна роля в освобождаването на големи части от Гърция.
- Социални и политически промени : След войната, Народният фронт е важен участник в политическите процеси, стремящи се към социална справедливост и демократични реформи.
Създаване на Народния фронт в България
Народният фронт в България се формира през 1942 г. като коалиция от различни леви и антифашистки сили, включително Българската работническа партия (комунисти), земеделци, социалдемократи и други опозиционни групи. Основната цел на тази коалиция е изтеглянето на фашисткия режим и установяването на демократичен строй в страната.
Антифашистката съпротива
Антифашистката съпротива в България се организира главно чрез партизанското движение, което се развива през 1941-1944 г. В цялата страна се формират партизански отряди, които действат в планинските и селските райони. Тези отряди извършват акции срещу германските окупационни сили и българската фашистка полиция. Местното население активно подпомага партизаните с храна, укриване и информация, въпреки репресиите от страната на властта.
В последната година на войната (1944 г.) партизанската дейност се засилва значително. През септември 1944 г., когато Съветската армия в България, партизанските отряди вече са в състояние да контролират големи територии и да създават условия за смяна на властта.
На 9 септември 1944 г. в резултат на координираните действия на партизаните и навлизащата Съветска армия, в България се осъществява смяна на властта, сваля се фашисткото правителство и се установява нова власт, водена от Отечествения фронт. Отечественият фронт е разширена версия на Народния фронт, включваща комунисти, социалдемократи, земеделци и други леви и демократични сили.
Свалянето на фашисткия режим и установяването на правителството на Отечествения фронт води до радикална промяна в политическата структура на страната. Новото правителство започва провеждането на редица социални и икономически реформи, включително национализация на индустрията и земеделските земи.
Народният фронт и антифашистката съпротива в България са важни елементи от историята на страната през Втората световна война. Те демонстрират силата на обединението на различни политически и социални групи срещу общ враг и играят решаваща роля в изтеглянето на фашисткия режим и установяването на нов политически ред. Тези събития са основополагащи за последното развитие на България като държава.
Народните фронтове днес
Днес концепцията за народните фронтове, макар и коренно различна от оригиналната си форма през 1930-те и 1940-те години, продължава да се намира в приложение в политическото движение по света. Във външния контекст, народните фронтове често се формират като коалиции от различни политически партии и граждански организации, обединени срещу общи заплахи или за постигане на конкретна цел. Ето някои примери за народни фронтове и коалиции:
Латинска Америка
В Латинска Америка концепцията за народни фронтове често се използва за обединение на левите сили срещу неолибералните политики и авторитарните режими.
- Венецуела : Единството на различни леви сили, като PSUV (Обединена социалистическа партия на Венецуела), често се представя като форма на народен фронт, който се противопоставя на външния натиск и вътрешните опозиционни сили.
- Бразилия : Работническата партия (PT) и други леви партии и движения често формират коалиции за участие в избори и за противопоставяне на консервативните правителства.
Европа
В Европа, макар и под различни наименования, съществуват съюзи и коалиции, които могат да бъдат разгледани като световна версия на народните фронтове.
- Испания : Подемос и други леви партии и движения създадоха коалицията Unidos Podemos (Обединени можем), за да се противопоставят на останалите политически партии и икономическата криза.
- Гърция : Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) обединява различни леви партии и движения в опозиция на строгите икономически мерки, наложени на страната.
Северна Америка
В Съединените щати и Канада съществуват коалиции и движения, които обединяват различни групи за социална справедливост и противодействие на крайнодясната политика.
- САЩ : Прогресивните коалиции като "Our Revolution" и "Justice Democrats" обединяват различни прогресивни и социалистически групи за промяна на политическата система.
- Канада : Новата демократическа партия (NDP) често формира коалиции с други леви и прогресивни групи за постигане на социална справедливост и икономически реформи.
Азия
В Азия също има примери за народни фронтове и коалиции, които се борят за демокрация и социална справедливост.
- Индия : Левите партии, като Комунистическата партия на Индия (Марксистка), често се обединяват с други прогресивни сили за противопоставяне на десните и неолиберални политики.
- Филипини : Левите движения и партиите формират коалиции, за да се противопоставят на авторитарното и да защитават правата на работниците и селяните управление.
Заключение
В днешно време народните фронтове продължават да играят важна роля в политиката по света, макар и в различна форма от този през 20-ти век. Те често представляват обединение на различни политически и граждански сили, които се борят за демокрация, социална справедливост и противодействие на авторитарните и неолибералните политики. Тези външни коалиции демонстрират значението на сътрудничеството и обединението в преследването на общи цели и ценности.